Институционализиран

Тази дума я чух във филма „Изкуплението Шоушенк“ и от доста време си разсъждавам върху нея. Днес дойде моментът да споделя тези свои разсъждения с вас.

Във филма, героят на Морган Фрийман – Ред – казва:

Стените на затвора са много странни. Първо ги мразиш, после започваш да ги използваш. Минава време и вече започваш да разчиташ на тях. Ето това е да си институционализиран. Те те изпращат тук до живот и точно това е, което ти отнемат.

Сравнението между затвора и работата може би не е много уместно (Дали? Вижте тук още кариерни съвети от затвора „Шоушенк“), но ако поставите автора на тези реплики не в затвор, а в един офис или завод, ще видите, че институционализирането се случва и там.

Хора, които работят по 30-40 години на едно работно място бяха съвсем нормално явление по времето на социализма у нас, а и днес не са изключение. Днес също има много хора, които никога не са си сменяли работата, а някои даже никога не са и търсили – назначени някъде, те прекарват там целия си съзнателен живот и в един момент не само започват да разчитат на фирмата, но и стават изключително зависими от нея. И за да се стигне до това състояние, понякога е необходим много по-кратък срок – някои хора се институционализират за 10 или дори за по-малко години.

Безспорно, един толкова дълъг стаж те прави незаменим специалист, но от друга страна, липсата на опит в друга среда и обстановка, фирмената политика и култура, които са се пропили дълбоко в душата ти, те правят по-консервативен, по-малко заинтересован, по-пасивен към личните си интереси и може би по-неефективен.

Някъде бях чел, че оптималният срок, в който човек трябва да работи на едно място, е 3-4 години. За това време успяваш да научиш достатъчно много, за да напреднеш в работата и да дадеш достатъчно от себе си за фирмата, за да бъдеш положително оценен. След това трябва да смениш средата. Дали ще си намериш друга фирма или само ще смениш позицията – това е въпрос на конкретната ситуация, но след това време има опасност да се сраснеш с духа и мисленето на фирмата и да се институционализираш.

Другата крайност пък е несериозна – постоянно да сменяш работата си и никъде да не се задържаш за дълго. Това може и да е оправдано за някой младеж, който тепърва навлиза в работата и още търси своя професионален път, но в един момент трябва да спреш някъде и да дадеш шанс както на фирмата, така и на себе си да се опознаете и да си бъдете взаимно полезни.

Признавам, че моята кариера е преминала повече в този край на спектъра – работил съм на много места и не съм задържал много дълго, но времената, когато съм оставал някъде за 3-4 години, са били най-плодотворните в моята кариера и най-успешните за моето професионално развитие.

Какво ще споделите вие? Чувствате ли се зависими от фирмата, в която работите? Чувствате ли се институционализирани?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.