Интервюто за работа – мощен инструмент в ръцете на кандидата
Благодарение на Нели Христова научих за статията на Andrew Rondeau, озаглавена Как да подушим лошия шеф само от едно интервю. Там той дава изключително ценни съвети как да преценим дали бъдещия ни работодател е свестен по време на интервю за работа. Винаги съм твърдял, че трудовият договор трябва да бъде акт на двустранно партньорство – всеки дава нещо и получава нещо друго в замяна при условия, които карат и двете страни да се чувстват доволни. Същото се отнася за интервюто. То е първата стъпка, при която всеки сваля картите на масата и поставя своите условия, като в замяна представя своите възможности и дава своите обещания. Андрю ни дава няколко важни съвета, които задължително трябва да използваме, ако не искаме скоро след назначението да съжаляваме, че сме постъпили в тази фирма.
Идва денят Х и вие отивате на интервю…
Интервюиращият (потенциалният ви шеф) ви посреща в луксозно фоайе с 30 минути закъснение със слабо ръкостискане и без никакво извинение за закъсненето. Мълчаливо ви води до залата за интервю в продължение на няколко минути без да ви предложи нещо за пиене. Звънва мобилният му телефон. Явно е негов приятел, предполагате вие, след като си говорят пет минути за снощното предаване по телевизията.
Мислите си, че това е тест, нали? И някой наблюдава вашите реакции. Не, не е тест. Той просто си е такъв.
В крайна сметка интервюто започва със закъснение. Изстрелват ви стандартни въпроси без да ви погледнат в очите. Даже не ви погледжат докато говорите, само гледат надолу и си водят някакви записки. Вашата интуиция ви казва, че това не е вашето място. Но вие решавате да не се вслушате в нея – може хората просто да са имали лош ден и това да не е тяхната истинска същност.
Сега е вашият ред да задавате въпроси. Как ще разберете дали човекът е страхотен или поне читав мениджър? Ето няколко важни въпроса, които трябва да зададете, за да разберете това:
- Попитайте го какъв е неговият стил на управление. Забележете дали отговаря веднага или мълчи по-продължително. Дали отговаря уклончиво или използва клишета, взети от модерните бизнес-списания?
- Попитайте го кога за последно е задвижил предложение или идея, дошли от техен служител. Дали се затруднява от този въпрос? Лошите шефове игнорират идеите на своите подчинени. Ако интервюиращият ви даде смислен отговор, това означава, че подкрепя своите служители, достъпен е и се вслушва в това, което му се говори.
- Попитайте го кога за последно е похвалил негов служител и за какво. Ако не може да отговори, значи е лош мениджър. Похвалата от шефа е един от най-силните мотиватори за един служител.
- Попитайте го за неговото мнение за вашето лично развитие и обучение. Дали смята, че обучението ще отнеме твърде много от вашето работно време и ще ви попречи да си вършите задълженията?
- Попитайте го дали се е допитвал до служителите си за своя начин на управление и какви са били резултатите? Добрият мениджър постоянно се старае да подобри своя начин на работа и затова се обръща към своя екип за мнение. Лошият си мисли, че знае всичко и няма нужда от съвети.
- Попитайте за неговото отношение към делегирането. Дали умее да делегира отговорности на своите подчинени или ги микроменажира?
Интервюто за работа е изключително ценна възможност да се опитаме да преценим дали фирмата, в която се каним да работим, отговаря на нашите изисквания и дали бъдещият ни шеф заслужава да работим за него. Ако направим грешната преценка, после ще страдаме повече. Помислете над тези съвети и ги използвайте максимално преди да направите решителната стъпка.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл
Spasiba! Glad you enjoyed Andrew’s article, it’s a good one.
You’ll probably also like:
150 Funniest Resume Mistakes, Bloopers and Blunders Ever
Jacob
еха… какви началници имало в градовете… кога ли и нашите селски индивиди ще започнат поне нормални интервюта да правят.
Сещам се за един случай:
Отивам аз на ‘интервю’ за работа при новоотворена фирма за доставка на безжичен интернет. Държа да отбележа, че работата с която се занимавах за момента беше клатене на краката по цял ден, веднъж-два пъти седмично поправка на компютри – ~350лв…
Та отивам аз на интервюто и евентуалният ми началник започва да ми обяснява какво се изисква от мен:
– хардуерна и софтуерна поддръжка на мрежата
– поддръжка на уеб сайтовете на фирмата
– поддръжка/актуализиране на продуктовият каталог на фирмата
– приемане на клиенти (в офиса и на телефон)
– ходене по аварии (забележете – с КОЛЕЛО)
– инсталиране на нови клиенти
– поправка на компютри
– спомена и някаква интернет зала
Изобщо не се стреснах от работата, дори се зарадвах, защото за подобно нещо се предполага и голямо възнаграждение…. Е, да ама не – представете си как се изциклих като тоя господин ми изцепи „200лв месечно в началото, пък после ще видим“
Имайки впредвид, че съм един от малкото компютърни специалисти в района и най-вероятно единственият свободен в момента… тоя човек сигурно се е побъркал.
Тук началниците са на принципа „Работникът е роб“. Имах един случай – шефа направо ми каза „Докато си в работно време ще правиш каквото ти кажа“… отговора ми беше „Ще правя, ако ми плащаш за това“.
Вообще селото си е село. Затова от близо 5 месеца работя за чуждестранни клиенти и се чувствам идеално.
Убеден съм, че подобни екземпляри са на измиране. Както се казваше в една реклама: „първо в София, после и в други градове“. Рано или късно ще стане.
Има, обаче сфери, където съществува един друг проблем. Идват на интервю младежи, които хал хабер си нямат от работата, а искат по 2-3 бона заплати. И някои работодатели ги назначават, понеже други кандидати нямат.
Няма пълно щастие, но важното е поне да се стремим към него.