Помогни на приятел
Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?
Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?
В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали „специалистите“ от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.
Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.
Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?
Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.
Ако някой ви се обади за помощ и е близък ваш приятел, едва ли ще подминете молбата му. Първо, той е човек, когото познавате добре и ако наистина е подходящ за определена позиция, няма да се притесните да го препоръчате. Второ, ако прецените, че не е подходящ, едва ли ще ви се разсърди за това, че няма да го препоръчате. Един истински приятел би разбрал, че ако излъжете в препоръките си, наистина ще застрашите своята собствена кариера, а той не би допуснал това.
Ако човекът, обърнал се към вас за помощ е по-далечен познат или пък съвсем непознат, не е необходимо да го препоръчвате някому, но това не означава, че не можете да му помогнете. Ако знаете, че някоя фирма търси кандидат със същата квалификация, колко ще ви струва да му дадете тази информация? Ако можете да му дадете полезен съвет, ще го запазите ли за себе си, за да не си създавате конкуренция на трудовия пазар?
Не мисля.
Да помогнеш на човек в беда е достойно поведение и рано или късно добрината се възнаграждава. Помагайте на всеки с каквото можете – независимо дали са приятели или не. Препоръка давайте само за онези, които познавате наистина добре и за чиито качества можете да гарантирате.
Да се затвориш и изолираш в черупката на някаква илюзорна сигурност, с мисълта, че по този начин си пазиш работата във време на криза, е несериозно. Кризата ще отмине, а дали ще си запазите работата и дали си струва да я запазите, са неща, които никой не може да ви гарантира, но приятелствата и професионалните връзки са нещо много по-ценно, за което си струва човек да се бори.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Няколко пъти съм препоръчвал близки хора за работа. Факт е, че си слагаш главата в торбата и се надяваш някой да не я откъсне, но ако хората са доверени, не би следвало да имаш проблем. Иначе редовно просто свързвам работодатели и потенциални работници – така правя услуга на двете страни, без да се обвързвам с конкретни препоръки. Ако интервюто мине успешно за двете страни, то има двама доволни.
Като freelance разработчик напоследък също ми се случва да прехвърлям клиенти на мои виртуални колеги и обратното. Понякога се получават леки издънки, но при повече опит заедно нещата вървят ОК.
На мен също ми се е случвало да помагам на различни хора да си търсят работа, като ги препоръчвам на мои познати работодатели.
Не е задължително да са ти приятели – за мен е достатъчно да са стойностни професионалисти. Каква е гаранцията – обикновено правя това, за хора, чиито качества лично познавам и с които съм работила по различни проекти или като колеги във фирма.
Не го намирам за някакъв особен подвиг – може би го правя с тайната надежда, че добрите жестове се връщат по един или друг начин.
Аз съм си намирала работа, като ме е препоръчвал приятел, и доколкото знам има фирми, в които само така може да се „влезе“.
Забелязвам колко много бизнес центрове и бизнес „паркове“ са изникнали и колко много фирми имат офиси там, международни фирми, в които съм сигурна, че и хигиенистките взимат прилични пари (в сравнение с други места). Повечето от тези фирми няма да видите по обявите за работа, вероятно за много от тях и не подозираме, че имат офиси тук. Мисля, че те си намират служители основно чрез препоръки на настоящи служители, и чрез полуанонимни обяви посредством HR фирми, в които до последно не знаеш за какво кандидатстваш точно (знаеш какво имам предвид).
Извинявам се за дългия коментар, нещо ми е приказлив ден 🙂
Няколко пъти ми се е случвало да препоръчвам приятели за работа и Слава Богу (или защото добре съм преценила ситуацията) не съм се излъгала.
Интересно ми е защо някои хора разглеждат подобна постъпка като жест, в който правиш услуга само на този, който си търси работа. Аз смятам, че услугата е и за него и за работодателя. Просто в тези случаи се оказвам посредник правилните хора да намерят подходяща работа и съответно подходящ служител.
Естествено, ако си достатъчно искрен и с двете страни и те се харесат, нещата се получават. Смятам дори, че ако аз съм работодател бих предпочела да наема човек с препоръка, стига да имам доверие на този, който го препоръчва 🙂
Не смятам заради някакви напразни страхове да се лиша от приятното чувство, че съм направила добро и ще продължавам да го правя при всеки удобен случай.
Успех на всички, които не се страхуват да правят добрини!
Видях как си тръгват жени и мъже, не защото нямат качества, а защото трябва да бъде назначен племенник на владиката, синът или дъщерята на приятеля…
Това, което знам за частните фирми: дъщерята е на висока позиция с висока заплата още преди да завърши, синът също, а и за зетя подходяща позиция, /от момента, в който стане такъв/, работници са роднини и приятели…
Няма лошо! Всичко е нормално.