Заплатите на шефовете

manager on yacht

Темата за „световната финансова криза“ все още е топ-новина в медиите и покрай нея възникват много интересни въпроси, върху които си струва да се замисли човек. Една от главните посочвани причини за фалитите на някои големи компании и финансови институции, е безграничното увеличаване на заплатите и допълнителните възнаграждения на изпълнителните директори на някои фирми, дори и когато фирмите са в много затруднено положение.

Защитниците на тази теза твърдят, че възможността да получават огромни суми пари, при това понякога напълно незаслужено, подтиква изпълнителните мениджъри към преследване на изцяло личен интерес и загърбване на нуждите на компанията. В една статия в английския вестник The Observer се привежда много интересна информация: до 80-те години на миналия век се е считало за напълно нормално един шеф на фирма да взема около 20 пъти повече от заплатата на средния работник в предприятието. Днес това съотношение вече е 275 към 1 в полза на директора.

В друга статия пък попаднах на история за CEO, който взел 5 милиона долара годишен бонус, при положение, че компанията, ръководена от него, регистрирала 10 милиона долара загуба за същата година.

В този ред на мисли, любимият на целия български народ американски президент реши да наложи ограничение върху заплатите на изпълнителните директори на фирмите, които са на държавна помощ, в размер на $500 000. Сигурен съм, че мнозина наши сънародници ще си кажат, че това е достатъчно голяма сума и че може би решението на президента няма да има желания ограничаващ ефект. Само че, ако сте човекът, получил 5-те милиона бонус, едва ли ще разсъждавате така.

Защитниците на високите заплати на изпълнителните директори казват, че това ще демотивира на най-ценните служители в компанията – шефовете – и ще доведе до още по-сериозна криза.

Представете си, казват те, да сте ценен мениджър и да сте свикнали да получавате милиони за своята работа. Ако ви наложат ограничение върху заплатата, както предлага Обама, няма ли да е по-добре за вас да отидете в друга компания, където ще оценят вашите качества, отколкото да си кютате в онази, която и без това вече е на изкуствено дишане и няма да получите повече пари за яхти и лични хеликоптери без значение колко усилия влагате в нейното съживяване?

Е, тук някой би подхвърлил: Ако вие сте мениджърът виновен за плачевното състояние на фирмата, може би трябва да сте щастлив, че ще получите цели 500 000 долара годишно, вместо раиран костюм и изглед през решетки за следващите 10 години.

Авторът на историята с 5-те милиона бонус казва, че може фирмата да е вървяла толкова стремглаво надолу, че очакваната загуба да е била 20 милиона, но благодарение на героичните усилия на нейния изпълнителен директор, ситуацията е била овладяна и загубата намалена двойно, за което бордът му се е отблагодарил с този чудесен бонус.

Аз лично се съмнявам точно така да са се развили нещата. Първо, едва ли някой е можел да предвиди колко точно е щяла да бъде загубата предварително. Второ, колкото и гениален да е един шеф (дори и да е самият Свети Стив Джобс!), той не може сам да извади фирмата от калта. Това става с усилията на всички нейни служители и ако бордът накрая е възнаградил шефа с тлъст бонус от 5 милиона долара, а служителите – със съкращения, мисля, че това си е направо престъпление и такива хора просто трябва да бъдат изправени до стената.

Аз самият съм мениджър и предприемач, а не профсъюзен лидер, но смятам, че целта на една фирма е да бъде полезна на хората и да просъществува много дълго време. Политиката „вземи парите и бягай“ е мошеничество на дребно и никога не води до дълготраен успех.

Темата за заплатите на шефовете е била повод за дискусии в бизнес средите от много години, а в днешните времена на криза е все по-актуална. Защитниците на едната или другата крайност си имат своите аргументи и изглежда никога няма да се намери решение, което да удовлетворява всички. Аз лично защитавам тезата, че един свестен мениджър трябва да получава голяма заплата, но всяко нещо трябва да бъде с мярка. Да раздаваш бонуси с милиони, когато фирмата е затънала в дългове, си е чисто престъпление.

А вие какво мислите?


Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Longanlon каза:

    Всъщност в случая точно с американските финансови фирми, не „усилията на целия персонал“ са можели да предотвратят лошото финансово състояние и изпадане в практически фалит, а … точно едно стратегическо решение на кадърен мениджър.

    Има банки, които са взели точно такива решения и не са раздавали безотговорно кредити на всеки, който поиска, независимо дали може да ги върне или не, не са инвестирали безогледно в недвижими имоти, чакайки балонът на цените да им върне инвестициите.

    Тези банки сега гордо отказват държавната „помощ“, защото нямат лоши задължения и несъбираеми кредити – именно заради стратегическото решение. В другите банки целият персонал не е по-лош, по-неквалифициран… но политиката им е била погрешна.

  2. Майк Рам каза:

    Прав си за стратегията, но не мисля, че един човек, сам, пък бил той и супрегерой, е в състояние да потопи или спаси една голяма финансова институция. Всичко зависи и от екипа, с който работи – от борда на директорите и от оперативните мениджъри.