Съкращения по време на криза. Част 1 – намаляване на разходите

Уволнен

Кризата, та кризата. Какво още има да се говори за нея? Сигурно на мнозина от вас е омръзнало да слушат за нея и въпреки това отвсякъде продължават да ни заплашват с нея. Медиите тръбят, че трябва да се страхуваме, да се снишим, да си намерим укритие, да затворим очи да и да изчакаме страшния удар, който все още не е настъпил. Звучи като предупреждение за цунами, нали?

Не знам колко е страшна кризата реално, но определено паниката около нея продължава да се разраства и да нанася щети. Един от видимите резултати от тази паника, който засяга много хора, е вълната от съкращения, която масово се извършва почти във всяка фирма. И понеже всичко това се случва под влияние повече на емоцията, отколкото на здравия разум, фирмите извършват куп глупости, които още повече влошават положението. Това ще се опитам да разгледам в тази поредица от статии.

Защо въобще се налагат съкращения?

Отговорът е в така наречения „мениджмънт чрез счетоводство“. Големите началници гледат едни обобщени финансови отчети и решават, че за да оцелее фирмата, трябва да се намалят разходите с 6%. Как да стане това? Ами по най-простия начин – съкращават се 6% от персонала.

Тук има няколко погрешни стъпки, които се извършват в повечето фирми (особено в големите корпорации) и които повечето мениджъри въобще не осъзнават като грешки.

Първо, печалбата на една компания се формира като от приходите се извадят разходите. Очевидно е, че при намаляване на разходите тя ще се повиши, но това не е единственото решение. Ако се създаде среда на креативност и се мотивират хората да работят по-ефективно, може да се повиши тяхната производителност, оттам приходите, а оттам и печалбата. Намаляването на разходите не е единственото решение!

Второ, безспорно е, че в процеса на развитие на фирмата, се натрупват дейности, хора и фактори, които водят до твърде големи и често ненужни разходи. Но трябва ли да чакаш да настъпи криза, за да си преразгледаш разходите? Политиката на оценка на разходите и съкращаване на неефективните дейности или хора трябва да се провежда постоянно, а не когато „опре ножът до кокала“!

Странното е, че от десетилетия са измислени методологии за поддържане на високо качество и ефективност на труда (даже и у нас по време на комунизма имаше такъв лозунг), а никъде реално не се спазват, щом с настъпването на кризата фирмите отново осъзнават, че трябва да съкращават разходите. Дори Toyota – създателите на прословутия Път на Тойота – в момента трупат рекордни загуби.

Трето, има различни начини да се намалят разходите и съкращаването на работници не винаги е най-добрият. Хората са ресурс, който произвежда стоки или услуги и с това носи приход на фирмата. Той струва някаква цена, изразяваща се в заплата и други социални придобивки, което пък е разход за компанията. Съкращавайки един човек, очевидно се спестяват всички разходи по неговото възнаграждение, но съответно се губи и неговата производителност, така че дори от чисто бизнес гледна точка, към това действие трябва да се подходи много внимателно и трябва много прецизно да се определят кои са онези служители, които дават по-малко, отколкото получават.

Много често, обаче, се оказва, че има дейности и процеси, които носят повече разходи, отколкото приходи и е много по-ефективно да се прекратят или реорганизират те, насочвайки усилията на хората в друга, по-печеливша дейност, отколкото просто да се съкратят работниците.

Четвърто, съкращенията трябва да се провеждат индивидуално, на базата на личната ефективност на всеки служител. Това, което се практикува в повечето фирми, за съжаление е точно обратното – правят се масови съкращения на цели отдели и звена, с което се губят и много ценни за компанията кадри. С това печалбата от цялата операция е нищожна, ако въобще я има.

Пето, при повечето вълни от съкращения, обикновено се засягат хората, стоящи най-ниско в служебната йерархия и струващи най-малко. След като целта е да се намалят драстично разходите на фирмата, едва ли съкращаването на „най-евтините“ служители ще доведе до положителен ефект.

Един некадърен работник може да носи вреда на фирмата. Вярно е. Но колко струва тази вреда? Може да произведе некачествена продукция, която трябва да се бракува. Но това са единични случаи и едва ли биха съборили компанията. Един некадърен мениджър, обаче, с вземането на погрешни управленски решения, може да обърка цяла производствена линия и да докара фирмата до колосални загуби. Премахването на един високопоставен неефективен мениджър ще спести на фирмата много повече разходи, отколкото съкращаването на 100 работника, например.

Това са стратегическите грешки, които фирмите допускат в своето управление и водещи до съкращения на персонал, които не винаги са смислени и оправдани, но със сигурност са болезнени за онези, които са останали без работа. В следващата част ще разгледаме грешките, които се допускат в реализацията на съкращенията и които поставят фирмата в още по-неизгодно положение на пазара.


Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Може да харесате още...

7 Отговори

  1. Сашка Таскова каза:

    Напълно съм съгласна. Паническото съкращаване на хора може да има краткосрочни ползи, но със сигурност често има и дългосрочни вреди.

  2. Божо каза:

    У нас има допълнителен проблем, че и бизнесът ни не е като хората.

    Конкретен пример от една фирма.
    Винаги (и преди кризата) са назначавали хора на пробен срок, с обещание за добри заплати след като изтече. Обаче срокът минава, заплатата си остава същата и човекът напуска.

    Фирмаджиите разчитат на това, че винаги има млади хора, търсещи работа.

    Назначават нов на минимална заплата, съответно и на минимални осигуровки.

    А това, че току що са обучили кадър, който ще отиде готов при конкуренцията не ги притеснява.

    Може би защото се държат на пазара на съответната услуга, която вършат с връзки, а не по заслуги.

    Съответно и сега, кризата е идеално оправдание на много „бизнесмени“ да плащат мнинимални заплати, като заплашват със съкращение недоволните, без да се вълнуват от отношението и лоялността на подчинените си. (Ясно е, че личните им проблеми въобще не ги интересуват)

  3. Със сигурност съкращаването на разходите може да започне от другаде – намаляване на режийните, намаляване на разходите за външни услуги срещу поемане на работата от персонала, намаляване на командировките и разходите за пътувания чрез виртуални конференции и др.

    Проблемът е може би в това, че в много от фирмите заплатите и осигуровките представляват най-голяма част от разходите и затова обикновено се тръгва оттам…

  4. dimiman каза:

    Дори и Тойота обаче съкращава!!!
    Не само това: не кризата води до съкращения на работни места, а затруднената икономика и свиващите се пазара водят до съкращения, които водят до все по-задълбочаваща се криза. Гаранция – всеки бизнес първо е съкратил всички възможни разходи и най-накрая съкращава хората.
    Бизнес като работодател не е магазинче на центъра с две продавачки – това си е самонаемане. Бизнес е Белла, Дерби, Сторко и подобни, а не малки магазинчета за дрехи.

  5. криза каза:

    Тойота видяхте ли какво билборди са пуснали, един с ръкавици пипа знака внимателно… 3 дена не мога да схана, за какво иде реч… някой ако може да ми обясни?

  6. Отървала се каза:

    Ровех си нещо в гугъл и попаднах на вашия блог. Статията ми напълни душата 🙂 Там е работата обаче, че на големите шефчета никой никога не им търси отговорност, а те по всякакъв начин си измиват ръцете: всичко е извън тях – виновна си ти, защото не вярваш; виновна е Пенка, защото не ходи на срещи и не продава активно; виновни са всички, защото ми продадоха неефективен бизнес. А никой не попита шефа какво направи ти, за да се стигне до тук! Мислех си, че шефовете поне носят отговорност.

  1. 14.10.2010

    […] Съкращения по време на криза. Част 1 – намаляване на разходите […]…