Идеалният шеф. Част втора – приятелството
Продължаваме серията за идеалния шеф с поредния специфичен въпрос. Доста интересен казус се получава, когато шефът ви е и ваш приятел (или вие сте шеф на приятел). От една страна, добрите лични взаимоотношения предполагат и по-близки служебни такива, от друга – това може сериозно да навреди на морала в офиса и на авторитета на шефа.
Какви са ползите от това шефът да ви е приятел?:
1. Можете да получавате по-подробна и по-навременна информация за състоянието на бизнеса
2. Можете да си позволявате леки отклонения от служебната дисциплина, например по-чест да закъснявате за работа.
3. Можете да имате привилегията да получавате по-лека, по-авторитетна, по-предизвикателна или по-приятна работа. Каквото на вас ви доставя по-голямо удоволствие.
4. Имате предимство при раздаване на премии или годишните ревюта за преразглеждане на заплатите.
Тези привилегии, за съжаление, могат да доведат до сериозни проблеми в организацията на работата – колеги, които завиждат на вашето привилегировано положение, смятащи го за несправедливо, могата да нарушат чувствително производителността си или даже да саботират вашата или на шефа ви позиция.
От друга страна, шефът, за да запази авторитета си и да не допусне подобен разкол, би могъл не само да не ви даде подобни привилегии, а напраотив – да засили изискванията си към вас и открито да демонстрира по-строго отношение с цел да се предпази от злонамерени обвинения във фаворизъм. Тогава всички изброени дотук хубавини не само няма да ги видите, но и могат да се получат с обратен знак.
Постъпвайки така, естествено, той пък рискува да загуби вашето приятелство.
Аз лично имам един приятел, с когото сме работили доста години заедно, даже в няколко фирми. Интересното е, че въпреки голямото ни приятелство в личен план, в професионалната област винаги е съществувала някакъв вид конкуренция между нас – всеки се опитва да се покаже пред другия като по-добър специалист. Преди време той ми предложи да постъпя в тяхната фирма като негов пряк подчинен и въпреки относително добрата оферта, аз отказах. Реших, че неравнопоставеното положение ще засили професионалния ни егоизъм и от това ще пострада приятелството. И до ден днешен смятам, че съм постъпил правилно.
На вас поставям подобен въпрос – бихте ли работили с приятел, ако е ваш шеф или ваш подчинен? За тези, които не обичат да пишат коментари, съм поставил и анкета за гласуване горе вляво на заглавната страница. А по-словоохотливите приканвам да се включат и с коментари, в които да аргументират своите отговори.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Първо – думата „идеален шеф“, е абстрактно понятие, понеже и шефовете са хора със своите особености и недостатъци. Ние хората не сме склонни да виждаме проблемите в себе си, а по-скоро в околните и за да е по-удобно за нас самите – във висшестоящите. Думата лоялност не съществува в българските среди на никое ниво от живота ни, така както може би го има в Япония. Знам за случай , в който министър от правителството пое отговорността за някаква държавна поръчка, която не се осъществи и напусна поста си. Неговите подчинени го последваха – в духа на самурайската традиция. Но темата е за приятелите.
Първо ние не можем да дадем точна и ясна дефиниция на приятел, тъй като това не обезателно е човек, с когото ядеш и пиеш на маса в кафене или ресторант, а после същият при нужда от твоя страна би се оттеглил без да ти окаже очаквана помощ. От друга страна предполагаем враг би могъл да ти даде онова, което никога не би очаквал дори и от приятел.
Ако познанството с шефа може да доведе до облаги за служителя, това си е чиста форма паразитизъм, но за съжаление съществува.
Моето лично мнение е, че такова приятелство не може и не трябва да се осъществява. Това е облигация, задължение , което може да се окаже непоносимо бреме за високопоставения. Той може би ще се чувства задължен да обгрижва подчинения си и да го „повива“ и да му прощава грешките през цялото време. Ако това е цената за приятелство, то моето лично мнение е , че такива не трябва да съществуват. Когато в едно приятелство се намесят интереси – пари, бизнес и дори красиво момиче, тогава имаме предпоставка за изпитание на това приятелство.