Отровните колеги

Отровните колеги са фактор, който може да убие производителността в една фирма, а понякога и цялата компания. Сет Годин наскоро публикува два кратки поста, посветени на отровните служители и отровните шефове. Съгласен съм с него, че съществуването на отровни служители, е главно грешка на мениджмънта. Но си  мисля, че понякога те просто не знаят, че имат такива хора в екипа си. Общувайки с подчинените си от дистанцията на позицията си във фирмената йерархия, те не могат да разберат, че атмосферата в офиса е станала отровна. В този смисъл, към съветите, които дава Сет на мениджърите, бих добавил още един: Бъдете по-близо до своите служители и се опитайте да почувствате атмосферата, в която те работят. Това ще ви помогне да разберете техните взаимоотношения по-добре.

Toxic bossЗа съжаление, ако имате „отровен шеф“, Сет не дава съвет какво да правим. Аз също не мога да ви дам такъв. В моя професионален стаж съм попадал на шеф, който може да се нарече „отровен“, само веднъж и той наистина беше неприятен човек. Хората не се радваха да общуват с него. Повечето служители идваха и си отиваха за период от 6 до 12 месеца. Тогава (а и сега) имаше голямо текучество във фирмата. Аз не можах да намеря начин да общувам с него, така че без да правя изключение от масовата практика, напуснах след 7 месеца престой там.

Една лична история с отровни колеги

По темата за отровните колеги, обаче, имам един друг пример, който може да ви бъде интересен. Това беше много отдавна – аз бях млад и много амбициозен, а той беше малко по-старши от мене и се чувстваше като мой личен шеф.

Започнах работа във фирмата с технология, която познавах добре и обичах. Сблъсках се с много предизвикателства – предимно технически – и нямах търпение да заровя в тях и да ги преборя. В резултат на моя ентусиазъм успях да ускоря работния ритъм и увлякох колегите си в процеса на измисляне на по-добри начини на работа. Един пример: ние бяхме фирма с около 30 офиса в цялата страна и бизнесът ни се променяше доста динамично. Това налагаше често да променяме нашите приложения и да ги инсталираме на всички компютри във фирмата. Правехме „национално турне“ (т.е. командировки по всички офиси в страната) по 4 пъти в годината. По време на това „турне“ инсталирахме новите версии на нашите програми, обменяхме данни и т. н. Това беше много неефективно и скъпо удоволствие за фирмата.

Аз бях този, който създаде нова, по-ефективна структура на нашите приложения, както и механизъм за автоматизирана инсталация. Това беше в епохата, когато нямаше още високоскоростен Интернет и използвахме дискети за обмен на информацията. Изпращахме програмните файлове по офисите в страната и събирахме обратно копия от техните локани бази от данни. Моят подход ни даде възможност да бъдем по-гъвкави и ефективни, спести много време на програмния екип и много пари на фирмата.

Angry

Зараждането на конфликта и решението

В същото време, този мой колега започна да ревнува от моите постижения. Искаше той да бъде двигателя, който да води компанията напред, но не можеше да предложи добри идеи. Накрая се настрои открито срещу мен, критикувайки всичките ми идеи, в търсене на дефекти там, където ги няма. Когато аз предложех нещо, той го отхвърляше и веднага предлагаше нещо друго. Понякога то беше очевидно тъпо, но за сметка на това – негово. Конкуренцията помежду ни в един момент надхвърли границите на нормалните колегиални взаимоотношения и се превърна в чиста омраза. Той казваше: „Ще правиш нещата така, както аз ти кажа, защото съм ти шеф! Ако не работиш по моя начин, ще направя така, че да те уволнят!“. Аз пък му отговарях: „Да, ама моят начин е по-добър от твоя! И аз съм по-умен от тебе!“

Очевидно това не беше правилния начин, по който нашите взаимоотношения трябваше да се развиват. Започнах да се чудя как хем да се справя с него, хем да си запазя работата. Следвайки съвета на моята духовна учителка по онова време, реших да сменя подхода си към него. Започнах да се съгласявам с всичко, което той предложи, като в същото време го принуждавах да поеме пълната отговорност за решенията си.

Резултатът

Неговият проблем беше, че искаше да се изявява като мой шеф, но се страхуваше да защитава идеите си пред целия екип. Искаше да бъде „сив кардинал“ – да управлява света скрит зад завеса. Аз го накарах да излезе на светло. Когато ме караше да направя нещо, аз му казвах, че не знам как и че той трябва да ме научи. Когато се появеше проблем, аз се обръщах към него да го реши, защото беше по-умен. Когато измисляше някакво решение, аз го подтиквах да го сподели и защити пред всички. В един момент на главата му се струпаха толкова много отговорности и задачи, толкова много неща, за които да мисли и да се грижи, че в крайна сметка се предаде. Не че стана по-малко отровен – не, пак продължаваше да ми завижда, – но поне ме остави да правя повечето неща по моя си начин. А това се възприе добре и от останалите колеги.

Мисля, че той беше точно от хората енергийни вампири. Човек, който живее изсмуквайки духовната енергия на другите. Човек, който изпитва удоволствие, даже когато го мразят. След общуване с такива хора, човек се чувства слаб и уморен, сякаш наистина е бил изстискан и изцеден.

Опитвахме се да справяме един с друг още известно време и аз определено мисля, че моят нов подход даде резултат. В един момент, обаче, фирмата изпадна във финансови затруднения и аз напуснах в търсене на по-добри възможности. Странното е, че и той напусна само два месеца след мен, въпреки че беше акционер в компанията и имаше сериозни амбиции да се издига по корпоративната стълбица. Вярвам, че след като аз съм напуснал, е загубил източника си на духовна енергия. Затова е напуснал и той, за да го търси някъде другаде.

Това беше моята история. Би ми било интересно да узная дали и вие сте имали такива случки с „отровни колеги“ и ако сте имали – как сте се справяли?

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Elena каза:

    По-страшното при мен беше с „отровният“ шеф, чието отношение към мен беше меко казано ужасно. Живеех в постоянен стрес повече от 11 месеца. Така и не разбрах, защо толкова не ме харесваше този човек и защо изобщо ме нае на работа…Дълго време, след като напуснах, все още се стряскам на моменти. С „отровните“ хора единственият ми начин да се справя с тях като ги изолирам от себе си. Предпочитам да се махна, отколкото да си съсипвам нервната система.

  2. Евгени Евстратиев каза:

    Без да съм имал опит с „отровни“ шефове използвах тактиката използвана в статията.Резултата беше добър.Така или иначе моят съвет е ако не можете да се разберете с този човек напуснете фирмата. Ако останете рискувате и вие да се превърнете в такъв „отровен“ човек. За съжаление собствениците на фирмите държат такива хора на работа като тяхна маша.В крайна сметка вината е тяхна и нищо не можете да направите защото решенията са техни.

  3. Nelka каза:

    Плашещо е колко разпространено е това. Аз в момента се намирам в същата ситуация.
    С моя енергиен вампир бяхме на едно ниво в йерархията, като всеки беше специализиран в различни задачи. Моите са най- оплетени, свързани са с много неясен процес, без ясни правила, с много изключения, но въпреки всичко успявам да сърша работата си ефективно и да достигаме до резултатите, към които се стремим.
    Понеже дейността, с която се занимавам, е ново предизвикателство за фирмата, на мен много често ми се налагаше да обсъждам процеси с мениджмънта, и позицията ми беше малко по-различна от останалите на моето ниво, затова когато се делегираха задълженията за деня, аз фигурирах отделна таблица. Съответно, това предизвикваше огромна ревност за внимание у въпросната вампирка.
    Тя дойде по-късно от мен в отдела, но непрекъснато ходеше да пита за повишение, затова, когато се оториха позиции, повишиха нея. Аз много късно реагирах, защото не предвиждах, че толкова скоро ще има промени и размествания.
    Сега тя се опитва да ми бъде шеф, като вместо да си гледа нейните задължения, гледа в моята чинийка. Хем не разбира и ме пита кое как трябва да се направи, хем после ми разпорежда пред всички, все едно тя на мен даа акъл. Съответно сега непрекъснато трябва да съм нащрек и да следя събитията моята сфера, за да изпреваря нейното нареждане. Досещате се това колко е изнервящо, фрустриращо и изтощително.
    Но не мисля, че тази тактика – да се допитвам до нейното мнение, би сработила в моя случай. Защото процесите се разиват много бързо и шефовете гледат работата да е свършена, не гледат как, и просто ще приемат нея за човек – който да върви по пътеките, които аз съм утъпкала…
    Говорила съм с мениджмънта, че имам интерес да се развиам в моята област, и ми беше обещано да се дискутира евентуално повишение с тази дейност, което много би ми помогнало, но нищо не е сигурно засега.
    Засега просто се старая да продължавам да работя в същия дух и да не давам израз на напрежението, защото това еднага би се обърнало срещу мен. Но при положение, че пряката ми шефка толерира тази жена, ситуацията ми е изключително сложна.
    Не искам да си тръгвам с подвита опашка, но ако моите задължения бъдат делегирани на нея, дори и да ми предлагат повишение в друга област, аз просто ще си потърся работа в друга фирма.

  4. Майк Рам каза:

    Това с напускането е най-лесната работа. По-трудното е да успееш да се сработиш с такъв човек без да травмираш душата си и без да му позволяваш да изцеди енергията ти в гняв и безсилие.

    Опитай се да погледнеш на ситуацията отстрани, без да влагаш емоции и съм сигурен, че ще намериш решение.

  5. Да, за съжаление се случва твърде често. Аз бях в подобна ситуация в една безнес среда 10 години, с малка творческа командировка от 2 години по средата, тоест опитах се да избягам и се чуствах прекрасно.

    През това време те прецениха, че съм вършила много работа, някои неща във фирмата – и най-вече намирането на нови клиенти, започнаха да вървят страшно зле. Заради добрите ми резултати и начина, по който работя, бях поканена да се върна и аз, понеже обичах работата си, го направих.

    Страшна грешка, от която още си нося последиците. През следващите 4 години работех и постигах резултати ежедневно с толкова големи усилия и напрежение (още повече, че с връщането ме направиха шеф), че съм сигурна – този опит не си заслужаваше.

    Сега от няколко месеца съм на нова работа и се чуствам като нов, тоест старият човек.

    Моят съвет е – преценете дали в тази среда и с тези хора компромисните тактики биха дали резултат, желан за вас. Ако още отсега случаят ви се струва безнадежден – търсете си ново поприще.