Защо напускат добрите служители?
Въпросът дали с пари може да се мотивират служителите да работят по-ефективно и по-отдадено много често се е дискутирал. По-иначе стои въпросът: можеш ли да купиш с пари един служител, който е решил да напусне? А още по-засукан е въпросът: защо, след като им повишавам заплатата периодично, пак напускат?
Един от отговорите е очевиден – заплатата не е мотивационен фактор, тя е хигиенен фактор. Това ще рече, че тя винаги се приема за даденост и човек не би се напънал да работи повече за същите пари, които ще получи и следващия месец, независимо колко много са те. От друга страна, периодичното актуализиране на заплатата на годишна база, се приема повече като компенсация за растежа на инфлацията, отколкото като опит за повишаване на мотивацията.
Има, разбира се и много други причини, поради които един човек би напуснал. Phil Gerbyshak ни предлага 5 от тях, като акцентира върху това, че става въпрос за важни и ценни за фирмата специалисти – така наречените „суперзвезди“ – хора, които са истинските двигатели на работата във фирмата, с чието напускане не само ще загубим ключов служител, но и може да повлияе негативно на мотивацията на останалите колеги. (За съжаление, сайтът вече не съществува и не мога да ви дам връзка към оригиналната публикация.)
- Скучни и еднообразни служебни задължения – Ако имате работник с голям капацитет и амбиция, но му поставяте еднообразна и повтаряща се работа всеки божи ден, той ще предпочете да се махне, за да потърси друго място, където да оползотвори своите способности.
- Липса на кариерни възможности – Има хора, които искат техните възможности и заслуги да бъдат подчертани със съответната позиция в служебната йерархия. Ако растежът във вашата фирма е възможен, само ако някой от високопоставените мениджъри умре или се пенсионира, то шансовете да изгубите кадърен служител, са много големи.
- Несигурност за бъдещето на фирмата – Това е сериозен фактор и у нас в България. На запад се притесняват, че все повече бизнес се изнася в по-евтини страни и нивото на безработица расте, а у нас нередовните приходи, резултиращи в нередовни заплати свиват сърцето на човек, обвързал се с двайсетгодишна ипотека.
- Липса на информация от ваша страна – Независимо дали сте получили добри или лоши новини, е добре да ги споделяте по-често с вашите служители. От една страна, неизвестността за състоянието на фирмата плаши всички хора, а от друга, това, че не споделяте информация с най-добрите си служители, може да ги наведе на мисълта, че ги изолирате, че им нямате доверие или че не си вършат работата добре. Обръщайте повече внимание на вашите „суперзвезди“ иначе ще отидат при някой друг, който ще го прави.
- Вие не ставате за мениджър – Хората не напускат фирмите, а шефовете си, потвърждава старата поговорка Фил. Ако вие не покривате изискванията на вашите супер-служители, ако сте неорганизирани или пък изпадате в другата крайност – микроменджмънта – рискувате да получите техните оставки. Ако имате истински „звезди“ сред своите служители, не можете да си позволите вие да бъдете посредствен. Трябва да вдигнете летвата високо и за себе си, ако искате да се възползвате от техния талант и възможности.
Оставяйки настрана въпроса кои точно са истинските „звезди“ и дали „звездите“ не се превръщат твърде често в „примадони“, аз също бих бил любопитен да узная и вашето мнение – защо вие бихте напуснали една работа, където заплатата, която получавате, е прилична? (Ясно е, че никоя заплата не е достатъчна 🙂 ) Очаквам вашите коментари.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Чудя се от 1-2 месеца за напускане точно поради следните причини:
1. Шефката е ужасна (вади хора от тоалета, понеже и трябвали спешно; обажда се по телефона след 22:00ч. защото не й тръгвал филма на компютъра, и очаква и невъзможното, без да разбира какво изобщо е пожелала да се свърши; обижда и крещи като нещо й се забави и не се даде на момента).
2. Заплатата – стои си на едно и също място и няма надежди да бъде актуализирана.
3. Други колеги напускат, я групово, я един по един. Това се е превърнало в нормална практика.
4. Липса на развитие и възможност за израстване във фирмата.
Човек трябва да прави само това което му е приятно. за да бъде живота му в хармония.
прочети повече на за работата
Колежке от Варна, мисля, че няма какво да се чудиш толкова дълго. Бягай оттам, докато е време. Тази работа може да ти нанесе сериозни увреждания.
Такива фирми трябва да останат без хора и да фалират заради това, че никой не иска да работи с тях.
Правило в УЧР – „Човек постъпва във една фирма заради работата, а я напуска – заради началника“
Благодаря на колежката от Варна – днес просто си харесвам фирмата, след като прочетох за нейната началничка 🙂
В Петък напуснах работа ( преди 3 дни ). Налице бяха доста от гореописаните факти, най – вече, ще шефа НЕ Е МЕНИДЖЪР, и някак си работата в екип не е работа в екип, а „справяй се“. Няма организация, няма документация за проектите, не се планират проектите ( само най – големите ), технологичните иновации не се оценят, а всичко се прави колкото да стане! Пълен Абсурд. Да добавя, че пича ми е крещял през ден – два – айде моля без! И да добавя – още от първия ден в който започнах, ми се викаше. Мислите за напускане дойдоха от първите дни още. Много зле. Съветвам всички, на които не им харесва нещо да напускат, има сумати фирми, които оценят служителите си, и те получават допълнителни привилегии към работата ( служебни коли, фитнеси и др. )
Поздрави.
Всъщност, не зная какви са вашите наблюдения, но ми се струва че напоследък проблемът с „крещенето“ се разраства. Знаем, че първоразрядните хора назначават първорязрадни, а второряздните – треторазрядни, но дефицитите с истерии не се покриват. Нито комплексите с децибели.
Но, явно обществото ни не само позволява, а и изтъква второ и трето разрядните. Последствията ги виждаме всички – мениджър „Борба с човешките ресурси“.
Последната си работа напуснах заради непоносима работна среда,конфликти с колежката,крещяща шефка,липса на каквато и да е организация и ниска заплата,а пропуснах-едно и също всеки ден!
Какво му трябва на човек…:(
Живем в един динамичен живот при което смяната на работното място е нещо нормално и се приема едва ли не като смяна на старата кола , ново гадже или нова дреха. Хората сменят работата си поради една основна причина не са си попаднали В ПОДХОДЯЩАТА РАБОТНА СРЕДА пак и могат да си го позволят. Сега в България доста голям глад на специалисти и текучеството на персонала в фирмите е голямо.
Сред причините ми за напускане обикновено на първо място стои нагласата на някои работодатели, според когото „се налага“ да работиш почти денонощно, без обедна почивка, без почивни дни – да си на разположение постоянно. (Случвало ми се е шефът да ми държи сметка по време на отпуск, че съм на море – ако той знаел, че смятам да съм извън града и да не мога да дойда на работа при повикване, нямало да ми даде отпуска! И то на най-обикновена работа – не съм била нито пожарникар, нито единственият хирург в спешно отделение, нито кмет, министър или каквато и да било подобна длъжност.)
Дори и работата да го изисква, дори и да ми плащат извънреден труд и заплата, която да ми е предостатъчна и да ми остава, плюс бонуси, пак не бих издържала дълго.
Често в такива случаи работодателят от гореописания тип изкарва служителя мързелив и недостатъчно ангажиран с работата (личен и на познати опит), но истината е, че всеки има нужда от почивка, за да може да работи качествено.
Споделям мнението, че: Сега в България има доста голям глад на специалисти и текучеството на персонала в фирмите е голямо. –
Напуснах старата си работа по куп причини, въпреки че имах доста облаги и стоях в йерархията на една фирма с 100 човека персонал веднага след собственика на фирмата….. И това се случи поради една дозина причини, обяснявайки факта че колкото и да е преоспяла и голяма една фирма, като шефа ти мисли как ще изхитри целият свят, накрая „топ“ персонала му (не говоря за шофорите и чистачките, които между впрочем също му напускаха постоянно) го напуска…. Ето и причините:
1. Крещеше на хора който са много над него и като образувание, и като възпитание и като акъл, и като възможности….. нали се сещате, че когато някакъв „провинциалист“ с килийно образование и фирма, незнайно по какъв начин преуспяла крещи на някой който е с доста възможности, пък и увереност за тези възможности, няма да го търпи дълго….. аз бях един от малкото служители на който, бившият ми шеф не смееше да крещи, ама дори и аз като гледах как правеше колегите ми (особено тези който смятах че са доста кадърни и оправни хора) на пет пари и на мен ми минаваха мисли за напускане.
2. Заплатата се вдигаше с по 50 лв. всяка година – тези 50 лв. по скоро ще те подразнят и ще те подсетят колко той си е вдигнал печалбата за тая година, и на колко пари ти оценява работата за тая година в която ти и другите ти колеги са си скъсали задника за да може тая фирма да преуспява.
3. Пълен контрол в офиса с камери, разпит какво си свършил за деня и успокоение когато му изброиш 50 неща, за половината от които, самият ти шеф не може да се справи (поради вече посочените образователни и интелектуални негови качества).
Все пак от тези разпити се научих поне, когато началникът те обвинява за нещо да му затваряш подобаващо устата.
4. Извънредното бачкане – което в тази фирма, незнаино защо не се заплащаше. Затова и аз бях един от малцината дръзнали да не ходят в събота на работа и да си тръгват точно в 17:00 часа. Но на колегите ми им се разказваше играта… от 8 сутринта до 8 вечерта.
Спирам дотук, защото за бившата ми работа мога много да говоря, но въпреки превилегиите и доброто отношение към мен…… когато виждаш отношението към колегите ти, атмосферата, начина на мислене на началника ти, и като прибавиш и това че нямаш развитие откъм финанси…….. просто се спасяваш колкото се може по-бързо….
На въпроса от заглавието-защото са недооценени или се оценяват от некадърници!
Дори заплатата да не е адекватна на субекта ,то стимули от рода развлечения
с учебна цел и цел разнообразяване на ежедневието от всякакъв характер са много полезни за работата.Свободното време е малко и работещия няма време за това!Повече стимули са нужни и никога не са много.Изобщо грижата за работника си е важна!
Мога да споделя защо напуснах предишната си работа:
1. При постъпването ми на по-висока позиция – Главна дирекция се оказа че заплатата ми пада с 50 лв. Обещаха да ми я вдигнат на следващия месец-случи се след година и нещо
2. Оказа се че от всички работещи служители в дирекцията -включително началник-отделите, единствено аз съм работил в районно управление преди това
3. Аз имах най-голям стаж изобщо от всички
4.При образуване на нов отдел нямаше конкурс за началник-отдел, а се назначи близка с шефа
5.Отделът, в който работех вършеше 5-6 пъти повече работа от другите отдели
6.На курсове за чужди езици в работно време се изпращаха хората с най-малко работа, а на мен ми отговаряха че няма места
7.В командировки в чужбина се изпращаха едни и същи хора, които „знаели“ английски
8.Впоследствие на едан международна конференция се оказа, че аз знам по-добре английски от хора „минали“ 6 нива
9.След като въведоха оценяване на служителите се оказа, че аз вземам 3-5 лв. по-голяма заплата от неработещите „колеги“
10.Допълнително материално стимулиране получих 2 пъти за 6 години – първия път – 200 лв – защото дадоха на всички и втория- 350лв. – защото дадоха на приближената на шефа, а бяхме в една работна група
11. Впоследствие научих, че приближената на шефа е получавала ежемесечно допълнителни премии от него, защото не й стигала заплатата!!!!
Напуснах работа след като изпълних времето нужно за да се клалифицирам до по-високо ниво / с големи жертви и търпение от моя страна/ Стараех се да си върша перфектно работата и бях уважаван заради това. Посочих като причина постоянните забавяния на заплатите/ с по месец два/ , но лично на мен по скоро не ми харесваха условията на труд ,така че с радост ще премина към следващата стъпка.. Един съвет – хора ,знайте си цената и следвайте целите си
Първа и основна причина за мен е, непрофесионалната работна средна, т.е. структурата на фирмата е изградена главно от семейни отношения и екип роднини, сред които са попаднали случайно няколко специалиста. В подобна небалансирана среда, ангажираността и отговорността са присъщи само на „служителите“ – останалите – роднините, оглавяващи мениджърски позиции, са лишени от подобни задължения.
В допълнение ще вметна и няколко „незначителни“ причини: липса на трудови характеристики, липса на йерархия, липса на отговорност, липса на квалифициран персонал, липса на обучение, липса на преквалификации, липса поставяне на задачи и цели, липса на управление. В обобщение на този аспект, мога да кажа, че във фирмата се случваше безконтролно управление, невежество, неадекватност и некомпетентност по отношение на работния процес, на разпределянето на задачи, разпределянето на труда и отговорността.