Истината и само истината
Когато пишем своята автобиография или мотивационно писмо, често сме изкушени да преувеличим някои факти, за да се поставим в по-добра светлина, или пък да скрием други, които биха ни злепоставили пред евентуалния работодател. Това може и да донесе някакъв успех в краткосрочен план, но по принцип е лоша стратегия в дългосрочен план, защото истината винаги излиза наяве и ако сме я изкривили и представили по друг начин, късметът ще ни изневери.
В едно проучване, проведено от сайта CareerBuilder.com само 8% от анкетираните са си признали, че са „послъгвали“ в CV-то си, докато близо половината от анкетираните HR мениджъри отговарят, че са хващали кандидати в лъжа. Истината е, че HR специалистите са много добри в това отношение и ако не в самото резюме, то на интервюто със сигурност ще успеят да разкрият скритата от вас истина и това директно ще ви лиши от възможността да работите в тяхната компания.
60% от анкетираните работодатели в същото проучване са отговорили, че ако открият измама, дисквалифицират кандидата без да се замислят.
Най-често кандидатите се изкушават да преувеличат отговорностите си и постиженията си, позицията и заплатата си в предишната фирма, или да представят некоректни дати в трудовата си биография, най-често за да маскират празни периоди. Това е грешка, защото още по време на интервюто ще ви бъдат зададени уточняващи въпроси относно естеството на вашата предишна работа, ще ви бъдат поискани подробности за постигнатите успехи и обяснения за неясните периоди от вашата биография. Тогава, ако интервюиращия усети, че се опитвате да го подлъжете, вие ще загубите шансовете си да бъдете назначени там.
Разбира се, послъгването не е само прерогатив на кандидатите. Много често и работодателите обещават прекрасни условия на труд и фантастични възнаграждения, които после се оказват плод на тяхното желание да ви спечелят, отколкото действителна реалност, но с това и те поемат своите рискове един кадърен служител да ги напусне, разочарован от подобна лъжа. За да можете, обаче, да изисквате честно и коректно отношение към себе си, трябва самите вие да бъдете честни и коректни в представянето си. Така че – придържайте се към истината – тя действително ще ви направи свободни.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Да, не е никак приятно да лъжете когато пишете CV, все пак те ще ви питат в малко по-големи детайли за какво става дума, а импровизацията на момента не е никак добре като решение. Някои просто репетират, други – казват истината. Но резултата трябва да е винаги един и същ – постъпване + извоюваните условия и възнаграждения.
Свободни Да, с работа най-вероятно НЕ.
Преди време направих един експеримент. Смених гимназията и колежа в който съм учил с по-известни такива – примерно английска гимназия и УНСС (не точно тези 🙂 ) името и адреса (пак в същия квартал). Останалото не помня дали имаше корекции.
Резултата – скъсаха се да ми звънят, защото съм „излъгал“ в CV-то си (в срок от една седмица се обадиха всички, или почти всички на които съм пращал cv-то).
На оригиналното, моето CV, написано честно и без да пресилвам/ преувеличавам – друг телефон – никой не позвъня.
Беше ми трудно да се реша да направя експеримента. Разбирасе не отидох на нито едно от интервютата. За мен от страна на работодателите това е лицемерие. Нали това беше, когато за различните хора, правилата са различни.
Е може да е добре да си честен към честен работодател, но на нечестния едва ли му пука особено.
Истината понякога не храни.
Георги, примерът, който даваш е наистина грозен пример за снобизма и лицемерието на някои работодатели, но не бих се съгласил, че така действат навсякъде.
Чест ти прави, че си им отказал!
Нямах предивид, че всички са такива – т.е. така действат навсякъде – но понякога изпускам уточненията докато пиша.
Аз държа на честността, обаче, който не държи – може да се пробва – нечестните работодатели би трябвало да привличат нечестни работници/ служители. А когато въпросът опре до първични жизнени нужди – рискът е – да те хванат или да поемеш шанса.
А това със становището, че много ги хващат в лъжа е подобно на хващането на учениците в преписване. Някои са хванати, но много може да са си преписали, без да бъдат хванати. Въпрос на умения. А някои хора са добри лъжци определено.
Поздравления Майк,но знаеш ли??? Всеки един човек заслужава винаги повече от това на което се е подписал на трудовия договор, защото каквото и да работи той се усъвършенства и развива дори става професионалист.
Георги, прав си, че човек се развива и усъвършенства, но не си прав, че трябва да получава повече, отколкото се е договорил. Ако смяташ, че си надраснал нивото, за което си сключил договор, просто трябва да се спазариш с работодателя за нов. Но редно е да получаваш толкова, колкото даваш.
Нещо се отклонихме от темата, обаче. Идеята беше да бъдем честни в автобиографията си, а трудовият договор е съвсем друга история.